Западната митология - трети том от четиритомника „Маските на Бога“, е систематично и завладяващо сравнение на темите, които са в основата на изкуството, богослужението и литературата на западния свят.

„Високата функция на западния мит и ритуал ... е да се установи средство за връзка – на Бог с човека и на човека с Бога“. - Джоузеф Кембъл

„Всичко, което Бог сътворява, е безсмъртно, а непокваримото ни тяло, което е нашата сътворена от бога Форма, е скрито в тайните гънки на нашата природа и ще се прояви отново, когато смъртността бъде отстранена от съзнанието ни. Грехът е погрешно насочена воля и се наказва с откритието, че погрешните ? преценки са лъжовни. Адът е само вътрешното състояние на вършещата грехове воля. Следователно Раят и Грехопадението от „Книга Битие” са алегории на състоянията на съзнанието и не бива да се разбират като епизоди в праисторическото време. Коригирането на съзнанието се улеснява от философията (разума) и религията (авторитета), като критерий за второто е първото, а не обратното. От това следва, че Живото тяло Христово не е Църквата, а светът, защото Бог е във всички неща и е всички неща, следователно и двете са и не са.“

„Заратустра, Буда и Христос вероятно са били исторически личности. Някои от останалите може и да не са били. Но независимо дали измислени или исторически, имената и образите на големите и малки герои по света въздействат неустоимо, като магнит на носещите се навред из въздуха нишки на мита. Спирайки се на историята на Евангелията, проф. Шарл Гинебер от Сорбоната пише, че в хода на развитието на християнската легенда „Исус Назарянина е изчезнал и е отстъпил място на възвеличения Христос". Не би могло да е иначе. При будистите биографията на Гаутама се превръща посредством цяло съзвездие от същите мотиви в свръхестествен живот. При такъв процес историята се губи, но също така се прави история. Защото подобно изграждане на митове има за функция не да предаде хроника на фактите от един живот, а да изтълкува неговия смисъл, да използва изкуството на легендата като активиращ символ на вдъхновение и оформяне на бъдещи животи, а дори и цивилизации.“

Джоузеф Кембъл