Комарите са много досадни създания, знам. Особено през летния сезон. Не съм сигурна, какво се случва с тях през зимата и защо не ги виждаме тогава, но... Може би отлитат на Юг, като други познати видове. Възможно е дори да спят зимен сън. Доколкото ми е известно, учените още спорят по темата, но едно е ясно – комарите обичат лятото и това е.

Ама разбира се! Може ли да не обичаш лятото?! Аз например не съм комар, но също страшно обичам лятото. През лятото времето е много по-приятно. Ние, хората, се отдаваме на почивки, ваканции, екскурзии или просто си мързелуваме кой както предпочита. За комарите обаче лятото е всичко друго, но не и време за почивка. Те започват своята активна работа именно през този сезон.

Какво работят комарите ли?! Хм! Трудно бих отговорила с една дума на този въпрос. Комарите имат всякакви професии. Да вземем за пример комарите изследователи. Те откриват нови източници на храна, нови територии, нови начини за сдобиване с храна и така нататък. Комарите дегустатори пък проучват и опитват нови различни видове храна. Поставят етикети и определения. Комарите пътешественици са тези, които предприемат дълги и несигурни пътувания до далечни земи, и никога не е ясно дали ще успеят да се върнат. Затова се ползват с висок респект от останалите. Видели и преживели сериозни изпитания по своя път, те споделят своите истории и учат останалите на нови неща. Разбира се, както между хората, така и между комарите има артисти. Певци, музиканти, актьори, художници и още, и още...

Комарите, отдадени на музиката, са най-изявените в обществото. Сигурна съм, че поне веднъж ви се е случвало да попаднете на комарски концерт. Особено при така наречените „отворени врати“. Лежите си вие отпуснати в леглото, унасяте се в сладка дрямка и тъкмо когато светлината е най-приглушена, а тишината най-осезаема, тогава започват романтичните поредици от тонове – „Бъз-бъззз-зън-зззън!“. Подобна мелодична хармония често продължава през цялата лятна нощ и само истинските ценители на подобни природни звуци успяват да изслушат концерта до самия му край. Всеки комарски концерт, разбира се, завършва и с голяма порция заслужени аплодисменти. Всичките онези „пляс-пляс“ и „шляп-шляп“ в тъмата... Понякога фамозните изпълнители се връщат за още. Както ние хората казваме „да те извикат на бис“. Следват още и още мелодични биззз-бизкания и зин-зззинкания, и така чак до изгрева. Всеки разумен изпълнител обаче знае кога настъпва краят на чувствения концерт и че е време да напусне сцената. Запалването на светлините в концертната зала или иначе казано светването на лампата в стаята е сигурен знак, че комарът трябва да се оттегли до следващия път.

Из „Рапсодия в тъмно“