Алексей Лосев завършва превода си на трите трактата на Николай от Куза и коментарите към тях през 1936 г. – след освобождаването му от сталинските лагери. През 1937 г. преводите са публикувани в осакатен вид, коментарите обаче – не. Спасени по чудо изпод бомбардирания през 1941 г. Лосев дом, разчитането им започна едва през сегашния век. Николай от Куза е отдавна пред умствения поглед на Лосев, некриещ склонността си към неоплатонизма. Привлечен е от метафизичната му програма, съзнателна алтернатива на онтотеологията. В трактата за не-другото се формулира една метафизика на конкретното – чрез отвъд-ситуативния смисъл, задаван на всяко нещо. Началата ? са заявени с понятието possest (битието-възможност, превежда Лосев): абсолютната възможност за битие, имаща в Бога същия битиен статус като абсолютната действителност. Докато безкрайният ум е регулативен и произвеждащ битието, установява Лосев в следващия коментар, конституираният от него човешки ум оформя и осмисля битието.