В новата поредица на издателство „Самодивско царство“ в 7 тома e представено пълното издание на „Приказки от цял свят“- антология от 28 сборника с приказки,съставена през периода 1930-1934 г. от българския писател, художник, изкуствовед и културолог Николай Райнов.
Том 4 включва книги 13-16 книга от поредицата (общо 32 приказки):
Зеленото джудже
Индийски приказки
Царица Роза
Персийски приказки
Ключови думи: Магията на приказките, Любов като приказка, Ден на приказката
Роден е в с. Кесарево, Великотърновска област на 1 януари 1889 г. Брат е на художника Стоян Райнов и баща на видния скулптор Боян Райнов, както и на отреклия се от него писател Богомил Райнов.
Завършва Духовната семинария в София (1908). Следва философия в Софийския университет (1911). Участва в Първата световна война като военен кореспондент. Завършва Държавно художествено-индустриално училище в София (1919).
Главен редактор на списанията "Зеница" и "Орфей", вестниците "Камбанар" и "Анхира". Първата му книга "Богомилски легенди" (1912) е публикувана с псевдонима Аноним. Написал е и книгата "Светите братя".
Заради романа "Между пустинята и живота", посветен на живота на Исус Христос, е отлъчен от православната църква. Автор е и на 30 сборника с приказки от цял свят (1930-1934); 9 тома "Вечното в нашата литература" (1941); "История на пластичните изкуства" - 12 тома.
Пише поезия, белетристика, културологични произведения в областта на историята на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията; сътрудничи на периодичния печат; проучва много паметници на културата; публикува редица статии за изкуството и литературата. Превежда "Тъй рече Заратустра" (в неговия превод - "Така каза Заратустра") от Ницше (1919).
Професор по история на изкуството в Художествената академия, София (1927-1950). Академик (1945), дописен член на Българския археологически институт.
Умира в София на 2 май 1954 г.