Съставители: Надежда Александрова, Маргарет Димитрова, Димитър Пеев, Петко Петков, Десислава Узунова.
Този сборник съдържа сбор от изследвания, посветени на времето и фигурата на отец Паисий Хилендарски, видяна както в контекста на монашеството и българската историопис от XVIII век, така и в по-късното време на усвояването на историческата перспектива от автори, живели през XIX век и дори през XX век, за които делото на отец Паисий и смислите, които неговата История отваря, пораждат нови поводи за тълкуване и преразглеждане.

Сборникът съдържа статии, основани на доклади, които бяха прочетени и обсъдени на научната конференция Монашеството и българската историопис от XVIII век: извори, употреби, интерпретации, проведена на 15 - 16.09.2022 година в Софийския университет Св. Климент Охридски. Тя бе организирана от университета и Зографския манастир на Света Гора. Една от целите на конференцията бе да бъдат дискутирани различни интерпретации на История славянобългарска в научното поле от края на XIX до XXI век. Конференцията бе открита с доклада на йеромонах Атанасий Зографски, който представи еклисиологичния подход към творбата, съобразен с монашеската менталност, християнската гледна точка към човешката история и Божието домостроителство.

Други доклади засегнаха етноцентричните и ненационалистични интерпретативни стратегии, анализираха идеите на отец Паисий в контекста на основните философски и религиозни течения на XVIII век в Европа и специално на Балканите, обособени бяха различните езикови пластове в История славянобългарска, изнесени бяха резултати от нови проучвания на следовниците на отец Паисий - от идейна, литературна, интертекстуална, езикова гледна точка.