Книгата съдържа 93 лирико-сатирични стихотворения от д-р Николай Димитров Стойчев (1925–1983), създадени между 1960 и 1982 г., много от които останали непубликувани. Той работи като практикуващ лекар в противотуберкулозните диспансери в Кубрат и Велинград, а след средата на 60-те години като журналист – във вестник „Здравен фронт“. На работните си места е известен като д-р Николай Стойчев. С това име той подписва публицистичните и повечето от сатиричните си текстове. Своите книги и лирически творби публикува с името Николай Димитров.

Тази книга представя лирическа личност, която излъчва магична симбиоза между доброта и ирония, утвърждаващи традицията на едно прозорливо човеколюбие. Така почти забравеният д-р Николай Димитров Стойчев се завръща днес, за да се открои като един от недооценените лирико-сатирици в епохата на Народна република България.