Това не е фантастика, това не е и фентъзи, макар да ми се иска да беше, защото често приемаме нещата много по-леко, ако си казваме, че са измислица. - Гергана Дечева

Романът следва реални исторически събития – стачката на работниците в корабостроителната фабрика и стачката на жените на удоволствието за по-човешки живот.

Макар и събитията да засягат едно отминало време, проблемът с трафика на жени съществува и днес, поради което историческите събития го превръщат и в открито напомняне към света.

„Ичи забеляза синьото небе. Ако можеше да лети над покривите, щеше да се гмурне дълбоко, дълбоко в това небе, както се гмуркаше в морето, и да отлети до своя остров. Но Ичи не беше птица, не можеше да се издигне с криле към свободата на небето.“

Годината е 1903. Петнадесетгодишната Ичи е продадена от семейството си в един от най-престижните публични домове в лицензирания квартал на удоволствията на остров Кюшу. Там постоянно идват нови момичета, които изплащат дълговете на потъналите си в мизерия семейства.

Ичи е под прякото обучение на ойран Шинономе, но получава и допълнително образование в училището за жени в лицензирания квартал. Благодарение на учителката си и след първоначалния шок от съдбата си, Ичи намира свой собствен глас и успява да стъпи на краката си, за да го използва. Но преди това ще мине време на осъзнаване, болка и въпроси.

Къде е по-големият ад – тук или извън охраняваното място?

Ключови думи: Дестинация Япония, Дестинация Азия