Издaтелствo Еpгo с удoвoлствие ви пpедстaвя пpевoдa нa Петъp Tушкoв с 44-те opигинaлни илюстpaции нa Джoн Tениъл oт пъpвoтo бpитaнскo издaние нa книгaтa Пpиключениятa нa Aлисa в Cтpaнaтa нa чудесaтa. Haстoящoтo джoбнo издaние е гpижливo oфopменo и кoмпaктнo, зa дa бъде нaвсякъде с вaс. Пoследвaйте Белия Зaек, пpипoмнете си книгaтa пpез тoзи пpевoд или oткpийте Cтpaнaтa нa чудесaтa, кaктo светът зa пpъв път я е видял пpез дaлечнaтa 1865-a гoдинa.
Чapлс Лaтуидж Дoджсън (1832 - 1898), пo-известен с псевдoнимa си Луис Кapoл, е бpитaнски писaтел, филoсoф, мaтемaтик, лoгик и фoтoгpaф. Пpoменил е иметo си, зaщoтo с негo е пoдписвaл нaучните си тpудoве пo геoметpия, aлгебpa и лoгикa кaтo пpепoдaвaтел пo мaтемaтикa в Оксфopд, a е искaл дa се пpедстaвя кaтo детски aвтop. Освен тoвa лекo зaеквaл и тpуднo е успявaл дa се пpедстaви с poжденoтo си име. Hегoвите нaй-известни пpoизведения сa Aлисa в Cтpaнaтa нa чудесaтa (1865) и Aлисa в Огледaлния свят (1871). Двете чaсти сa нaписaни зa истинскo мoмиче, с кoетo Луис Кapoл се зaпoзнaвa, кoгaтo тo е нa четиpи гoдини. Moмиченцетo се кaзвa Aлисa и е дъщеpя нa декaнa нa кoлежa, в кoйтo пpепoдaвa.
Луис Карол е псевдоним на Чарлз Лютуидж Доджсън, роден на 27 януари 1832 в малкото село Дерсбъри, графство Чешир. Той е бил най-големия син на свещеника Чарлз Доджсън и Франсис Джейн Лютуидж. При кръщенето, както често се е случвало в тези времена, са му дали две имена: първото - Чарлз - в чест на баща му, второто - Лютуидж - в чест на майка му. По-късно, когато младия Доджсън започнал да пише хумористични стихове, той е избрал псевдонима си от тези две имена, подлагайки ги предварително на двойна трансформация. Отначало превел имената \"Чарлз Лютуидж\" на латински, откъдето се получило \"Каролус Лудвикус\". След това им сменил местата и превел \"Лудвикус Каролус\" обратно на английски. Получило се \"Луис Карол\". Така е възникнал псевдонимът, прославил Доджсън далеч зад пределите на неговата родина.
Също като баща си Чарлз учи в Оксфорд, един от най-старите английски университети, но за своя специалност избира математиката. След завършване на курса той получава покана да остане в университета. През есента на 1855 г. е назначен за професор по математика към колежа на Христовата църква. По стара традиция на преподавателите в този колеж се поставяло условието да приемат свещенически сан и да дадат обет за безбрачие. Ако пожелаят да се оженят, то трябвало да напуснат колежа. Доктор Доджсън (така го наричали приятелите и учениците му) приел тези условия. Той даже започнал да се готви за приеманено на свещенически сан, но се отказал по средата. Боял се, че посвещаването ще му върже ръцете, а главно, че ще се наложи да се откаже от любимите си занимания - писане на хумористични стихове, посещение на театър (който той страшно харесвал) и фотографията. Всички тези светски занятия тогава се считали неподобаващи за свещеник.
Скоро в Оксфорд свикнали с облечената в тъмни дрехи фигура на доктор Доджсън. Той бил ексцентричен и затворен човек. Най-комфортно се чувствал сред деца, особено малки момиченца, в чиято компания обичайното му заекване изчезвало.
Неговото най-известно произведение е \"Алиса в страната на чудесата\" (\"Alice in Wonderland\", публикувано през 1865 г.), написано за забавление на Алиса Лидъл, дъщеря на декана на Христовата църква, последвано от \"Алиса в огледалния свят\" (\"Through the Looking Glass\"), което се появява през 1872 г. През 1869 г. той публикува \"Phantasmagoria and Other Poems\", интересен сборник, включващ тринайсет хумористични и тринайсет сериозни поеми; през 1876 излиза дългата безмислена поема \"The Hunting of the Snark\"; през 1885 се появява \"A Tangled Tale\", предвидена да провокира интереса на децата към математиката.
Освен фотографията, театъра и писането, доктор Доджсън имал още една страст - подобно на Белия Рицар, той непрекъснато изобретявал разни неща. Някои от изобретенията му са повторени след години от други хора и намират ширко приложение. Той изобретил шахмат за пътешественици, в който фигурите се закрепвали с малки штифчета, съответстващи на дупките върху дъската; приспособление за писане в тъмното; методи за проверка делението на 17 и 19; мнемонични методи за запомняне на поредица от цифри (самият той е запаметил с тяхна помощ \"пи\" до седемдесет и първия знак!) и много други.
Чарлз Доджсън умира на 14 януари 1898 г. в Гилфорд, където е заминал при сестра си за коледната ваканция. Там е и погребан. На гроба му има обикновен бял кръст.