Великото учение

Анотация

Сло­во­то на Ии­сус, Ко­го­то въз­хи­те­ни­те и оча­ро­ва­ни­те пос­ле­до­ва­те­ли непра­вил­но про­въз­г­ла­ся­ват за са­мия Бог, е из­ло­же­но в Еван­ге­ли­ето. Зато­ва, до­кол­ко­то е за­па­зе­но и достъп­но за нас, мо­жем да го счи­та­ме за поз­нато. Срав­ни­тел­но не­поз­на­то се явя­ва Сло­во­то на Учи­те­ля Дънов. Важно е да се опре­де­ли пре­ди всич­ко, в как­во вза­им­но от­но­ше­ние се на­ми­ра пос­лед­но­то спря­мо пър­вото.
Изоб­що, Уче­ни­е­то на Учи­те­ля Дъ­нов не е ни­що дру­го ос­вен Уче­ни­е­то на Ии­сус, пре­да­де­но и под­но­ве­но в не­го­ва­та пъл­но­та и дъл­бо­чи­на, в не­го­ва­та не­бес­на свет­лина.
Тук ня­ма­ме две Уче­ния, а ед­но и съ­що; съ­щест­ву­ва пъл­но един­ст­во, как­то по из­вор и по си­ла на свет­ли­на и топ­ли­на, ко­и­то лъ­хат от тях, та­ка и по це­ли­те, ко­и­то те имат по от­но­ше­ние на чо­ве­чест­во­то, и по от­но­ше­ние на жи­во­та, кой­то му носят.