Романът е изключително въздействащ и силен. По принцип историческите романи не са сред предпочитаните от мен, но този определено успява да предложи нещо значимо и запомнящо се.
На места се изгубвах в повествованието, което леко нарушаваше ритъма на четене. Въпреки това, втората част на романа успява да задържи вниманието ми и да поддържа напрежението до края.
Един от основните недостатъци според мен е липсата на достатъчна дълбочина в изграждането на женските образи. Те не притежават силно присъствие и остават по-слабо развити в сравнение с останалите персонажи. Би било по-въздействащо, ако авторът беше отделил повече внимание на тяхната роля и психологическа сложност.
Оставям и няколко цитата, които съм отделил.
"Стреми се да не даваш на човека повече от това, което очаква от тебе."
"Хубостта е голяма дяволия, да знаеш."
"Отсъствието може да бъде и много полезно нещо, а липсата - по-добра от излишъка."
"Живот на безлюден остров...
Дали това не е абсолютната свобода, която може да изживее човек?
Та може ли иначе?
Свободата и самотата са сраснали се по рождение близнаци.
Свободата не е това, за което някой ще те накара да умреш.
Тя не е в центъра.
Не е във водовъртежа.
В тишината е.
Съвсем накрая
Съвсем..."
Под месечината, огромна като тиква
Автор: Боян Йорданов
| Издател | Жанет-45 |
| Брой страници | 432 |
| Година на издаване | 2025 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 331 грама |
| Размери | 13x20 |
| ISBN | 9786191869435 |
| Баркод | 9786191869435 |
| Категории | Романи и повести. Български, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
На прага на двайсети век, в малкото селце Зановец, в сърцето на проветривите македонски земи, се раждат две момчета. Независимо от противоположните им характери, ценности и цели, детското им приятелство винаги ще ги кара да се съревновават един с друг, докато съдбата ги среща и разделя, обединява и противопоставя. Този роман разказва един-единствен ден. Ден, побрал в себе си два човешки живота и над половин век история.
За разлика от месечината, историята никога не е една-единствена. Историята, също като човека, е изтъкана от нюанси, които можем да видим, почувстваме и изпълним със смисъл. Героите на Боян Йорданов ни разказват първата половина на двайсетия век, показват ни времето, близко и едновременно далечно. Мащабни романи като този, също като месечината, спасяват човека от мрака на забравата.
Николай Терзийски
Ключови думи: Номинации за награда Хеликон 2025, Номинации за награда "Цветето на Хеликон" 2025
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Какво прави тази книга толкова магическа? – чудех се. Сюжетът? Не, вълнуващ е, но не по оня задъхан начин с остри завои. Времето? И това не, доста познато е от историята и от много други книги. Мястото? Едва ли, земите на неосвободената Македония в началото на миналия век, са познат терен на много романи. Името на автора? Също не, за широката публика името е неизвестно, за професионалните читатели то се свързва само с една още книга, която бе слабо забелязана от масовата публика. Тогава какво?
В такива случаи обичам да си представям книгата като река. Реката на „Под месечината, огромна като тиква“ е някак спокойна, въпреки че тече през бурна местност, разкъсана от разнопосочни мераци да я притежават. Но в същото време дълбока, много дълбока, опасно дълбока. Това е чувството, което остави у мен тази книга. Нищо в тези страници не е претенциозно, всичко е в мащаб едно към едно, защото Боян Йорданов очевидно е надарен с много рядка дарба – усет за мярата. С този усет е избирана всяка дума, нищо не е преувеличено, нищо не е умалено. В тази книга има толкова голяма и успешна грижа за езика, колкото рядко се среща.
Така е и при двамата основни герои. Те са различни, както в много други книги, в които става дума за двама души. Свикнали сме единият да е лошият, другият добрият. В „Под месечината, огромна като тиква“ и двамата правят грешки, някои от тях учудващо недопустими. Но и двамата не се поколебават да спасят живота на другия. Те са родени по едно и също време, но минават през бурното време на Балканите в първата половина на миналия век по различен начин.
Тази книга трябва да се чете бавно. В нея всяко изречение ти казва нещо, особено в размислите на Стоимен между главите. За мен те са най-ценната част – най- важните неща в живота, казани с най-малкото и най-обикновените думи. Такива неща се осъзнават наистина, след като животът те е трошил по всички свои начини и накрая ти отиваш в една колиба на върха на планината, за да видиш какво се е случвало и случва под месечината, да го видиш ясно, просто и кратко.
Вярвам, че следваща книга на Боян Йорданов няма да бъде отмината и се надявам да я има.
Веселина Седларска, приятел Хеликон - Сливен
