Това, което прави впечатление у публицистичната дейност на Славейкова, е, че той винаги излиза от установени, свързани със самата негова натура демократични схващания. Славейков до такава степен е бил сроден със своя народ, толкоз отблизо го е познавал,че когато е говорел от трибуната на своя вестник, винаги е имал право да заяви, че чрез него говори самият народ, че неговото желание е желанието на народа. Според Славейкова, всеки въпрос, който засяга съдбата на народа, трябва да бъде разрешен със знанието и участието на народа. Всички обществени и политически реформи, всички преобразования в духовния живот, в училищното дело, в общинското и черковното самоуправление трябва да се извършват със съдействието на народа и съгласно неговата воля. (Боян Пенев)