Кои сме, откъде идваме и накъде отиваме, какви билки или отровни треви са добавяли епохите и времената, за да се оформи тестото на нашата народопсихология. Стефан Минчев се опитва да даде отговор на тези въпроси в сборника с разкази „Българска работа. Съгласуване на времената“, отдавайки почит на някои от традиционните добродетели на нашия народ, без обаче да ни спестява недостатъците. Заглавието е провокативно, защото едновременно затвърждава и опровергава негативните конотации, с които битува този израз в съзнанието на съвременния човек.

В тези разкази, по-голямата част от които се вписват в традицията на класическата ни литература, личната семейна история, историческите факти и имена съжителстват с фолклора, реалността с научната фантастика, кулинарията с романтиката и дори с леко загатнатата еротика.

Чрез интригуващата случка, прекрасния изказ и умелото водене на сюжетната линия до неочакван финал, авторът може да ни натъжи или разсмее, възможно е да събуди в нас чувство на срам, вина или гордост.

А може би именно чрез тези разнопосочни пулсации и техния синтез да ни накара да прегърнем всички свои добри и лоши качества, да помирим и „съгласуваме“ времената, които са попили и белязали народностната ни памет и да се почувстваме отново цели.

И тогава да си спомним онзи език, на който са говорили планините, да изковем за себе си онзи чан, чийто космически звук преодолява границите на пространството и времето.