През последните години хроничното бъбречно заболяване (ХБЗ) отчита бързи темпове на разпространение, с което значително повишава глобалния болестен товар върху обществото. Напредъкът на медицината, и в частност на имунологията, очертава бъбречните трансплантации (БТ) като предпочитан избор за бъбречно-заместителна терапия сред все по-голям дял от пациентите в терминален стадий на ХБЗ, с което им осигурява по-добро качество на живот. Непропорционално с нарастващия брой на извършените БТ се увеличава и броят на кандидатите за трансплантация, като към момента се покриват едва 10% от нуждите. Огромният недостиг на бъбречни донори в глобален мащаб поставя фокус върху необходимостта от адекватна грижа, чрез която да се запази за по-дълго време здравен статус, позволяващ извършването на трансплантация. Книгата на Веселина Василева разглежда всички тези въпроси.