Дървото "Бодхи" е задължителен атрибут на всички буди от всички епохи и от всички светове. Твърди се дори, че постигането на състоянието Бодхи, сиреч на духовното просветление, е възможно само близо до това дърво.

"Тибетската книга на мъртвите" ни запознава с едно автентично учение за това, какво става с човек и по-точно с неговото съзнание след физическата му смърт. Това учение се оформя в рамките на будисткото направление Махаяна, но постига особено дълбоко развитие и придобива окончателния си вид в Тантраяна или Ваджраяна - най-езотеричния дял в будизма. Люлката на това направление е Индия, но своя разцвет то бележи в Тибет.
Думата "Бардо" буквално означава "между две (положения)". Във физическо-философски аспект тази дума се използва за обозначаване на състоянието на индивида в промеждутъка след физическата му смърт и преди поредното му прераждане или освобождение, т.е. състоянието между (физическата) смърт и (в повечето случаи) поредното прераждане.
Едно от най-езотеричните произведения на тибетския будизъм, известно като "Тибетската книга на мъртвите" представлява ценен извор, който ни разкрива виденията в момента на смъртта и тяхната истинска същност.