Справихме се, хлапе

Автор: Антъни Хопкинс
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон

Коментари: 1

Издател Рива
Брой страници 376
Година на издаване 2025
Корици меки
Език български
Тегло 338 грама
Размери 20x13
ISBN 9789543209989
Баркод 9789543209989
Категории Биографични и автобиографични романи, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги


В искрените си и дълго чакани мемоари двукратният носител на „Оскар“, на наградите „Еми“, „BAFTA“ и много други сър Антъни Хопкинс разказва, за трудното си детство, за семейството, за тежката си борба с алкохолизма, за несговорчивия си характер и за провалените си връзки, но и за блестящата си кариера в киното и театъра, за колегите, Холивуд, рисуването и музиката, за наградите и отличията. 

 Неподправената и трогателна история на един артист, вдъхновявал с години както зрителите от сцената, от малкия и големия екран, така и любителите на музиката и изобразителното изкуство.  

Човекът, в когото не са вярвали дори собствените му родители, днес спокойно може да каже, че се е справил в живота. И то как! 

Ключови думи: Световен ден на щастието, 27 март - Ден на театъра, Знаменитости отблизо, Любовта е щастие, Обичам себе си, Добра година - добри книги, Подарък за януарските празници, Време за книга с чаша чай, В компанията на добра книга, Подбрано от 2025, Модерно е да се чете

от Димитър Панчев / дата: 07 апр 2026

Много добра книга, който харесва филмите с Антъни Хопкинс трябва да я прочете !

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Тази книга няма нужда от реклама. Няма как реклама да е по-убеждаваща от самото име на Антъни Хопкинс. И не защото е носител на два „Оскара“. Не и защото няма как да си гледал „Мълчанието на агнетата“ и да забравиш неговия Ханибал Лектър, който едновременно те отблъсква и привлича да надникнеш в неговата черна бездна. Не защото и до днес композира музика, свири на пиано по два часа на ден, рисува. А защото е различен и ти се иска да стигнеш до тайната на човек, който преминава през живота танцувайки от един творчески връх до друг творчески връх. Какво се крие зад тази рядка сплав от дълбочина и лекота?

След като е смятан от учителите за неблагонадежден Антъни попада случайно в една зала със сцена, която го повикала толкова могъщо, че той вече знае какво иска от живота – иска да бъде на сцената. Започва неговият дълъг и труден път, в който той има само едно предимство – дарбата да наизустява бързо големи текстове. Всичко останало е минус – буен характер, налитащ на бой, несговорчивост, единачество, и най-тежкото за преодоляване – алкохолизъм. Алкохолизъм до самозабрава, до безпаметност. Резултатът е широко известен – от 50 години Антъни Хопкинс е трезвеник, но как е стигнал до това разбираме от книгата.

В края на кариерата си Хопкинс е поканен да говори пред млади актьори и студенти. С присъщия за него самобичуващ вътрешен глас той си казва: те ще очакват от мен да им разкрия своя метод, а аз метод нямам. Затова им говори за усърдие, за упорита работа, за това, че трябва да разширяват света си с книги, музика, наблюдение. Метод със сигурност той има, но не го осъзнава. Методът му е да се превърне в образа, не да го изиграе. Това не се учи. Това може да стане, когато в детството всички те имат за „бавен“ и неблагонадежден, но ти чувстваш, че в теб има нещо свято и се заричаш: Аз ще ви покажа! Ще видите!

Веселина Седларска, приятел Хеликон - Сливен

Разбрах

Сайтът използва „бисквитки“ (cookies) за предоставяне на услугите в него, за персонализиране на рекламите и за анализ на трафика. Ако останете тук, приемаме, че се съгласявате с употребата на „бисквитки“ (cookies). Прочети