Много добра книга, който харесва филмите с Антъни Хопкинс трябва да я прочете !
| Издател | Рива |
| Брой страници | 376 |
| Година на издаване | 2025 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 338 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9789543209989 |
| Баркод | 9789543209989 |
| Категории | Биографични и автобиографични романи, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
В искрените си и дълго чакани мемоари двукратният носител на „Оскар“, на наградите „Еми“, „BAFTA“ и много други сър Антъни Хопкинс разказва, за трудното си детство, за семейството, за тежката си борба с алкохолизма, за несговорчивия си характер и за провалените си връзки, но и за блестящата си кариера в киното и театъра, за колегите, Холивуд, рисуването и музиката, за наградите и отличията.
Неподправената и трогателна история на един артист, вдъхновявал с години както зрителите от сцената, от малкия и големия екран, така и любителите на музиката и изобразителното изкуство.
Човекът, в когото не са вярвали дори собствените му родители, днес спокойно може да каже, че се е справил в живота. И то как!
Ключови думи: Световен ден на щастието, 27 март - Ден на театъра, Знаменитости отблизо, Любовта е щастие, Обичам себе си, Добра година - добри книги, Подарък за януарските празници, Време за книга с чаша чай, В компанията на добра книга, Подбрано от 2025, Модерно е да се чете
Много добра книга, който харесва филмите с Антъни Хопкинс трябва да я прочете !
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Тази книга няма нужда от реклама. Няма как реклама да е по-убеждаваща от самото име на Антъни Хопкинс. И не защото е носител на два „Оскара“. Не и защото няма как да си гледал „Мълчанието на агнетата“ и да забравиш неговия Ханибал Лектър, който едновременно те отблъсква и привлича да надникнеш в неговата черна бездна. Не защото и до днес композира музика, свири на пиано по два часа на ден, рисува. А защото е различен и ти се иска да стигнеш до тайната на човек, който преминава през живота танцувайки от един творчески връх до друг творчески връх. Какво се крие зад тази рядка сплав от дълбочина и лекота?
След като е смятан от учителите за неблагонадежден Антъни попада случайно в една зала със сцена, която го повикала толкова могъщо, че той вече знае какво иска от живота – иска да бъде на сцената. Започва неговият дълъг и труден път, в който той има само едно предимство – дарбата да наизустява бързо големи текстове. Всичко останало е минус – буен характер, налитащ на бой, несговорчивост, единачество, и най-тежкото за преодоляване – алкохолизъм. Алкохолизъм до самозабрава, до безпаметност. Резултатът е широко известен – от 50 години Антъни Хопкинс е трезвеник, но как е стигнал до това разбираме от книгата.
В края на кариерата си Хопкинс е поканен да говори пред млади актьори и студенти. С присъщия за него самобичуващ вътрешен глас той си казва: те ще очакват от мен да им разкрия своя метод, а аз метод нямам. Затова им говори за усърдие, за упорита работа, за това, че трябва да разширяват света си с книги, музика, наблюдение. Метод със сигурност той има, но не го осъзнава. Методът му е да се превърне в образа, не да го изиграе. Това не се учи. Това може да стане, когато в детството всички те имат за „бавен“ и неблагонадежден, но ти чувстваш, че в теб има нещо свято и се заричаш: Аз ще ви покажа! Ще видите!
Веселина Седларска, приятел Хеликон - Сливен