Прочетох с интерес автобиографичното повествование на ст.н.с д-р инж. Йордан Кисьов, защото имам непосредствени впечатления за някои периоди и места от него.
Авторът по критериите на миналото време е една активна „всестранно развита личност", която въз основа на личните си качества и обективните обстоятелства се реализира много успешно преди и след 10 ноември, въпреки или заради ограниченията на фамилните си дадености.
Всеки читател, млад или възрастен, може да намери в книгата много поучителни неща:
• Младият за заниманията в спортната, културната, учебната и научната дейности в някогашна Северозападна (днес Северозападнала) България, в обругаваните ГДР (Германска Демократична Република) и НРБ (Народна Република България), които са били безплатни. На примера на автора да разбере, колко е важно с упоритост и воля да се преодоляват житейските несгоди, когато не си погален от съдбата, да се бориш за постигане на целите си.
• Възрастният да си спомни, че безспорните постижения на автора в ИТ-сектора са били възможни не само заради индивидуалните му качества, но и поради условията, създавани навремето от държавата за развитието на научно-техническия прогрес в неговата сфера на дейност (Института за техническа кибернетика и роботика (ИТКР) в София като научен и приложен институт, Стопанско обединение „Микропроцесорни системи" и Комбината за микропроцесорна техника (КМТ) в Правец като инвеститори и внедрители, стимулирани със специални постановления за валутно финансиране по второ (капиталистическо) направление за внедряване на разработки и производства на изделия с голяма възвращаемост.
• Начинаещият бизнесмен за трудностите и клопките при създаване и поддържането на бизнеса, особено, когато е съвместен, за нуждата от общи действия на бранша за отстояване на интересите му и за една коректна бизнес среда. Авторът е един от създателите на Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) и ревностен борец за справедливост при обществените поръчки, за равнопоставеност на членовете и тяхното своевременно и пълноценно обслужване от съюзната организация.
Авторът има своите политически предпочитания и пристрастия, но той обективно, волно или неволно, споменава в книгата си случаи, които отчасти ги релативират и показват колко многолик може да е реалният живот и как се проявява малката правда. Интересно е например, как един съветски учен предоставя на автора срещу осигурената му от него много нужна и полезна развойна система веднага чисто нова лека кола Лада от последен модел без ред и чакане, каквито е имало за обикновените граждани и организации тогава, и как ръководството на СО „Микропроцесорни системи" – Правец, му помага да я регистрира веднага в КАТ като състезателна кола на техния авто-мото клуб със завишен лимит за гориво, за да може тя веднага да обслужва работата на ръководената от автора секция в ИТКР. Тази случка демонстрира, че оценките за живота в обществена система с много ограничения не могат да бъдат само черни или бели.
Интересно е и, че книгата реално показва, че през 70-80 години на миналия век в НРБ не се е робувало само на идеологически догми при развитието на кадърните кадри, които са се ползвали с доверие и определена свобода на действие при чуждестранни контакти. Това се потвърждава в книгата за самия Йордан Кисьов, за ръководителят на неговото направление в ИТКР Николай Илиев и за Румен Райчев, зам. председател на СО „Микропроцесорни системи".
Книгата няма за цел да даде цялостна представа за развитието на българската електроника, но представя едно важно направление в нея, което за времето си е било уникално – развойните компютърни системи, намерили приложение в гражданската, промишлената , космическата и военната сфера.. Авторът е имал възможности, нюх, упоритост, знания и умения да ги разработва и реализира с голям икономически ефект. Той безспорно има мениджърски усет към новостите и целенасочено ги претворява. Това му помага да създаде и утвърди след промените една от реномираните фирми в ИТ–сектора: РИСК Електроник.
Книгата е интересна и с многото случки от ученическия, студентския, профе-сионалния и личния живот на автора, описани емоционално, с ирония и болка понякога. Повествованието е увлекателно, без излишни многословия, искрено и завладяващо. Това прави книгата жива и привлекателна за четене и размисъл.
С Йордан Кисьов никога не може да е скучно и в живота. Макар и строг понякога, той винаги е готов да разсмее околните, да даде съвет и помогне на колега и приятел. Благодаря му за интересното и поучително четиво и желая на него и семейството му здраве и понататъшни успехи.
Първото ИТ поколение на България
Автор: Йордан Кисьов
| Издател | Самиздат |
| Брой страници | 464 |
| Година на издаване | 2025 |
| Език | български |
| Размери | 20x14 |
| ISBN | 9789549369816 |
| Баркод | 9789549369816 |
| Категории | Мемоари. Документалистика. Българска, Българска проза, Съвременна българска литература, Българска художествена литература, Художествена литература, Книги |
„Първото ИТ поколение на България“
„Първото ИТ поколение на България“ е биографична книга, но и много повече от това –
тя е личен разказ отвътре за раждането, развитието и драмите на българските компютърни
технологии през втората половина на ХХ век.
Авторът е роден през 1950 г. в интелигентно, но „неблагонадеждно“ по тогавашните
стандарти семейство. Детството и ученическите му години са белязани от буен характер, силно
чувство за справедливост и непримиримост към авторитети. Тренира борба, свири в духовата
музика, участва в кръжоци, рисува, кара всичко, което има двигател, и често попада в критични
ситуации. „Шарен отличник“ с отчетлив уклон към математиката и физиката, той отрано се
научава да отстоява собствено мнение. Съветът на бащата звучи като житейска присъда:
„Трябва да учиш, да знаеш и да можеш, да си най-добрият в работата си, за да те търпят
комунистите – нямаш друг шанс.“
През 1968 г. е приет в най-новата тогава специалност „Изчислителни машини и
устройства“ във ВМЕИ „Ленин“ – София. След втори курс продължава образованието си в ГДР,
където учи и работи. В края на 1973 г. се дипломира с отличие като ИТ инженер. След
завръщането си в България работи по разпределение, служи в БНА и през 1978 г. успява да
спечели място за аспирантура отново в ГДР. В края на 1981 г. защитава дисертация и се завръща
в родината вече като утвърден специалист.
От 1 януари 1982 г. започва работа в секция „Кибернетика“ на ИТКР БАН. Институтът е
уникален за времето си – място, където ръководството осъзнава, че партийност и високи
технологии са взаимно изключващи се понятия. Авторът се утвърждава като разработчик и
отговорен конструктор на редица компютри и системи и успява да изгради най-силната секция в
института.
Книгата, написана от първо лице, проследява в детайли историята на българските
персонални, индустриални и специализирани компютри, мрежи и системи. Направено е трезво
сравнение между нивото в СИВ, световните тенденции и реалното място на България. Това не е
ода за възхвала на ИТ индустрията на НРБ, а честен и понякога болезнен разказ за реалността.
За колорит са включени множество автентични истории от „шоу бизнеса“ на
социалистическата технологична сцена – ИТ изложението в Правец при посещението на Ерих
Хонекер, изложбата на КМТ „Правец“ в източен Берлин по време на перестройката,
демонстрацията („показухата“) на „Мургаш 16“ – военен компютър, разработван за Варшавски
договор – пред българския генералитет, срещата с Огнян Дойнов при представянето на РИСК 16
на Международен панаир Пловдив и още много други.
След промените в края на 1989 г. авторът е избран в новото Общо събрание на Българска
академия на науките, където представлява ИТКР заедно с Николай Илиев. Прави опит за реформа
в посока създаване на технопаркове – идея, изпреварила времето си. Опитът е неуспешен.
Повечето секции на института се трансформират в частни фирми и го напускат. Така се ражда
„РИСК Електроник“ ООД.
Началото е трудно – оцеляването е приоритет. Фирмата бързо намира своето място, но
се сблъсква с проблеми, заложени още при първоначалната регистрация през 1990 г. След
драматична раздяла и тежка разплата, при сложни обстоятелства авторът успява да спаси
компанията и в края на 1993 г. я пререгистрира наново.
През 1995 г. организира създаването на БАИТ заедно с още шест компании. В
продължение на 15 години е активен двигател в асоциацията, защитавайки интересите на
бранша – често успешно, но не без лична цена. След период на напрежение напуска, за да се
съсредоточи върху стабилизирането на фирмата си.
Почти 15 години по-късно „РИСК Електроник“ се завръща в БАИТ по инициатива на Георги
– сина на Йордан Кисьов, който вече реално управлява бизнеса. През 2025 г. асоциацията
отбелязва 30 години от създаването си. Авторът участва в празненствата – включително и в
рокерската банда от бивши председатели.
Изминали са три десетилетия. Трима от първоначалните основатели вече не са между
живите. Фирмите са се променили. Само „РИСК Електроник“ – вече на 35 години – остава със
същото име и (поне формално) със същия управител.
Това е книга не само за технологии, а за характер, устойчивост и избори в трудни времена.
Разказът е „оцветен“ с множество истински случки от живота, които правят сложната техническа
материя достъпна за широката публика.
Животът продължава.
Горещо препоръчвам книгата на Йордан Кисьов, ала няма да седна да ви обяснявам за какво и защо - щом сте стигнали до тук, сигурно ще си вземете книгата и сами ще си го прочетете. Ще спомена обаче какво казва той в едно свое интервю - "Завършването на образованието е само неговото начало." Ето една от причините той да се запази през годините и да си поддържа духа млад, а любопитството - непрекъснато! Това е непрекъснатият стремеж към всекидневното научаване на нещо ново.
След като прочетете книгата, не я връщайте обратно в библиотеката си, а я предайте и на други будни души. И особено от поколението на внуците ни. Те няма как да дръзнат да надскочат себе си, ако не им разкажем, че родителите и дедите им не са стояли с приведен гръбнак и протегната за просия ръка. Някой трябва да им разкаже, че велика Франция изпрати своя гражданин Жан Лу Кретиен в Космоса, но велика Франция не можа да му направи компютър за космическия кораб, с който летяха космонавтите на Франция и България! И че българи - Йордан Кисьов, авторът на тази книга, заедно с колегите си, са направили компютъра за космическия им кораб! За което президентът на велика Франция Франсоа Митеран лично дойде да благодари и да се поклони пред професорите ни от БАН!
Ще научите още десетки други интересни неща, само трябва да разгърнете книгата на Йордан Кисьов "Първото ИТ поколение на България".
Как се оцеляваше, когато „се наливаха основите" на частния бизнес в България
Чух за фирмата „РИСК електроник" в началото на 1990-те години, когато в работата ми купувахме компютри от тази фирма. В духа на времето веднага се изпълних с подозрения към „читавостта" на нейните собственици – в моите тогавашни представи бизнес с чист произход в България не съществуваше. Затова в лично качество не станах техен клиент.
Днес, три десетилетия по-късно, посегнах към книгата на основателя на „РИСК електроник" Йордан Кисьов „Първото IT поколение на България" (София: 2025) заради въпроса, който продължава да вълнува не само мен, но и всички онези, посрещнали възторжено промените на 90-те години, но не успели да капитализират в новите условия потенциала, който са си мислели (или са си въобразявали), че притежават: „Защо едни успяха, а други не? Има ли първи милион, зад който не стоят прословутите куфарчета с пари или мафиотски сделки?"
В книгата си Йордан Кисьов дава своя отговор на този въпрос. Тя спокойно би могла да носи подзаглавие „Как се прави (и продължава да се прави) бизнес в България от началото на 1990-те та до днес" или дори „Как се оцелява, когато правиш бизнес в България". В нея няма да се натъкнете на басните от миналото – като разказа на съпругата на един от първите български „честни частници" (банката му впоследствие фалира), която обясняваше, че понеже се нуждаела от скъпо зъболечение, мъжът й се принудил да работи в Австрия, и там, покрай парите за стоматолога, скътал и нещичко, за да отвори банка.
Утвърждаването на Йордан Кисьов в частния бизнес у нас („РИСК електроник" ООД съществува и днес!) се дължи не само на професионализма му в IT сектора, където той е сред първите български специалисти, получили университетско образование в тази област, но и на цял набор други качества – предприемачески дух, нюх за бизнес, упоритост, дързост, смелост, прозорливост, физическа и психическа устойчивост. Той говори и западни езици – безценно умение за общуване с чужди партньори в онези времена, в които основният ни чужд език беше руският. На този набор от качества се дължи неговият успех в джунглата на българския бизнес. Е, не всеки ги притежава, затова да не му се сърдим и завиждаме…
Все пак е приятно да осъзнаеш, че основите на частния бизнес у нас са поставени не само от „назначените" частници от БКП и ДС и мафиотските групировки от 1990-те, но и от борбени, способни и достойни хора българи. А Йордан Кисьов със сигурност не е единственият.
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
