Стиховете на Миглена Дикова се скитат между езиците, митовете и пейзажите на Европа, спират се при нас, за да ни преизпълнят с неочаквано познание и тайнствена природа, със сгъстена тишина, човешки съдби или внезапни свечерявания, и отново се отправят към „ръба на света“, където остават приковани там като незаличим знак, че равновесието на духа е възможно.
– Мирела Иванова

Светът в поезията на Миглена Дикова е местообиталище на тревожността. Стихотворения, в които погледът на пътуващия градски човек регистрира и набелязва места – знаци: домове и кораби, крайбрежия и сауни... Зад лекотата на поетическия изказ стои философското приемане, че всички сме „вкопчени в заедност“.
– Ина Иванова