Щом видите колко здраво хората са оплескали нещата в миналото, ще разберете една вечна истина – винаги може да е по-зле!
Бен Газур ни повежда на парад от исторически гафове, които променят хода на историята – от Ехнатон до Христофор Колумб, чак до комунизма. Неуспешният опит да се създаде еликсир за удължаване на живота, който довежда до един прекрасен нов начин този живот да се отнема; забележително неуспешният опит на Ксеркс I да завладее Гърция или на Наполеон да завладее Русия; продажбата на Аляска и провалът на чудатите „вундервафе“ на Хитлер – всички те показват, че човешката история се определя както от успехите, така и от провалите ни.
В петдесет кратки глави, които ни отвеждат от древността до наши дни, „Кратка история на света в 50 провала“ разказва за почти безкрайната способност на великите личности да се възгордяват и да вземат грешното решение. Александър Велики, Ханибал, Кубилай хан – всеки от тях безспорно е постигнал нещо велико. Но възможно ли е в крайна сметка да са се провалили?
Ключови думи: Актуално, Промо -10%, Слънчеви заглавия
Все още няма мнения за тази книга.
Напиши коментарЩе бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Александър Бел изобретил телефона, защото се провалил в превода на едно изречение от немски. Майка му започва да губи слуха си и той се интересува от начините за предаване на звук с механични средства. Така попада на книга на Херман фон Хелмхолц, започва да я превежда. Когато стига до предположението на немския учен, че гласните звуци могат да бъдат възпроизведени с помощта на поредица от камертони, той се препъва в превода. Погрешно разбира, че това вече е направено с помощта на електрически проводници. Значи някой някъде го е направил, защо не и той. Посвещава цялото си време на експерименти, които никога не би предприел, ако не бил грешният превод. Така се стига до изобретяването на телефона, който той нарича хармоничен телеграф.
Не е възможно да се изчисли колко разговори са водени по устройството от времето, когато се е наричало хармоничен телеграф до времето на смартфона, но се смята, че има един, който е бил най-важният, защото е спасил човечеството от ядрена война, която е можела да сложи край на всички разговори между хора. Провежда го Станислав Петров, дежурен, който отговаря за информирането на началниците си в случай на ядрено нападение. В ранните часове на 26 септември 1983 г. руски сателит предава данни, че е изстреляна американска ядрена ракета към съветска територия. На компютърния екран се появява съобщение и вой на сирена, които предупреждават, че Съветският съюз е нападнат. Системата регистрира още четири изстрелвания. Няма колебание какво трябва да се направи в такъв случай – СССР трябва да изстреля в отговор своите ракети. Но дежурният се колебае. И вместо да се обади на началниците си, че има нападение, се обажда, за да им каже, че в системата има неизправност. Както се и оказва по-късно. Няма ядрена война, няма ад за цялата земя.
Понякога провалите се превръщат в успех, понякога си остават провали. Но винаги ще съпътстват история, а понякога дори я определят. Тази книга е за любопитните хора.
Веселина Седларска, приятел Хеликон Сливен
