В един обикновен неделен следобед телевизионен екип се готви да заснеме предаване в празна училищна сграда. Снимките едва са започнали, когато мощен взрив прекъсва връзката с външния свят. Властите нареждат всички да останат по местата си, прозорците да бъдат затворени, завесите – плътно спуснати. Екипът и още няколко души се оказват в капан. Светът отвън изчезва. А ако някой излезе – не се връща.

В продължение на 145 дни героите на Берфутс се опитват да оцелеят в затвореното пространство – с гимнастически дюшеци вместо легла, с оскъдни дажби храна и с все по-изострени отношения помежду си. Малкото общество, което в началото се стреми да запази ред, морал и цивилизованост, постепенно започва да се разпада. Разпада се не само ежедневието, но и смисълът.

С напредването на дните старите категории – допустимо и недопустимо, правилно и погрешно, лоялност и предателство – губят очертанията си. „Всичко, което имахме“ е роман за това как кризата променя човешкото поведение, как страхът се споделя, как надеждата се изрича шепнешком и как любовта, приятелството и моралът се оказват крехки, но и неизбежни.

Книгата може да бъде четена както като постапокалиптична история, така и като екзистенциална метафора за съвременния свят – за живота, който в един миг може да се оголи от илюзиите си и да ни принуди да живеем по-инстинктивно, с привършващи сили и все по-трудни избори.