„Фалшификаторите“ (1926) изпъква с експерименталната си форма и структура на метароман. Произведението се откроява насред цялостното творчество на Андре Жид не само с жанровата си специфика и похвати, но също като обхват и мащаб, и е спрягано като първия „роман за романа“ във френската литература. Написана през междувоенния период във Франция, книгата проблематизира буржоазните норми, oтразявайки променящите се морални ценности. Жид рисува проницателен, фино напластен портрет на група млади французи, които непрекъснато са в режим на анализ и самонаблюдение. „Фалшификаторите“ проследява динамиката на емоциите и психологическите състояния на тези взаимосвързани герои, предимно млади мъже, които преживяват лични кризи и морални дилеми в стремежа към изграждане на собствена идентичност.

В това издание на книгата е включена ексклузивна илюстрация на Теодор Ушев, а художественото оформление е дело на Иво Рафаилов.