Тази книга се роди от слушане на подрастващите.
От разговори, които започват с "нищо ми няма" и свършват с мълчание. От срещи с млади хора - силни, шумни или безразлични, които все още се учат как да назоват това, което чувстват.
Написах тази книга за децата, които бързат да пораснат, и за истините, които не бързат. И за възрастните, които искат да помогнат, но често не намират точните думи.
Историите тук не предлагат поуки. Нито готови решения.
Те търсят онези моменти, в които децата спират да се преструват. Когато си позволяват да бъдат честни. Най-вече със себе си.
Истините в тази книга са за "малките" на пръв поглед неща.
Тези, които не ни крещят.
Те се крият в поведението. В тялото. В паузите между думите. В стаята след скандала. В пътя към училище. В погледа, който изягваш.
Ако четеш тази книга и понякога си мислиш: И аз се чувствам така, значи сме се срещали.
Ако си родител, учител или просто възрастен, се надявам да разпознаеш себе си. От времето, което си забравил.