Анализът на текстовете, върху които фокусирахме нашето внимание, позволява да направим извода, че при обсъждането на основните проблеми на епохата на Новото време, Гръко-римската античност присъства под една или друга форма в произведенията на българските книжовници от края на XVIII – първата половина на XIX век. Елинската и Латинската античност функционират като елементи от голямото идейно движение на Просвещението в Европа, което черпи образци от Античността в своята пропаганда за цялостна промяна. Те напълно естествено дават отражение и върху българския духовен живот през епохата, когато това движение добива своите проявления и на българска почва. Поради редица културно-исторически причини носителите на просвещенските идеи в българското общество се формират в гръцките учебни заведения и чрез гръцката книжнина, вследствие на което Гръцкото просвещение изиграва ролята на мост между Просветена Европа и българите. Пак поради същите причини в българския духовен живот гръцкият език и гръцките модели на привличане и използване на образците от Античността изиграват основна роля.