Как един войник, фотограф, духовен ученик, поет преживява собствената си индивидуалност в един дистопичен и неантропоцентричен свят, където едни и същи капани дебнат заека, лисицата, човека? Свят, в който войната, човешкият провал, жестокостта, състраданието, надеждата не се поддават на (фото)обективиране. Свят, в който вече сме били човеци и най-сетне можем да бъдем нещо друго. И това е повече от очевидно. И е силно, и е вълнуващо.

Надежда Радулова

Има една особена наслада и същевременно мъдрост да наблюдаваш изплъзващото се, докато кадърът на фотоапарата остава празен. Войната продължава, всекидневните камерни апокалипсиси продължават. Светът ражда притчи със същата естественост, с която ражда погром. Тази книга говори за тези неща.

Яна Букова

Приветствам в новата книга на Владислав Христов „Очевидното“ не само чудесната поезия, но най-вече неговото настояване за споделяне на смисъла и значението на актуални социални явления и процеси. Това придава необичайна плътност на наситените с осезаеми цветове и звуци стихове. „Очевидното“ има по-високи цели, естетическата е изпълнена блестящо.

Илко Димитров