В стихосбирката на Антония Атанасова „Място за всички“ светът е едновременно нежен и жесток: детството не е защитено пространство, децата растат близо до болката, животните помнят жестокостта на хората и понасят вината им, телата боледуват, но по тях все още личат белезите на любовта и загубата. Книга за уязвимостта като съдба и за състраданието.

Ето какво казва за стихосбирката Владимир Левчев: „Поетът трябва да запази детето в себе си – постоянно да се изумява от чудото на живота. И да умее да го предава със свежи и точни думи. Поезията на Антония Атанасова е точно такава – с яснота и непосредственост тя умее да изразява чудото на живота в добро и в зло. Освен с лирическия говорител в тази книга се срещаме с много други герои. На един недоодялан човек му се подават треските. Поетът харесва това и съветва човека да не ги крие, за да не прониже някого, докато го прегръща. Заглавието „Място за всички“ се осмисля в контекста на тези два реда от „Несъвършени придружители“: „Адът на детето ни е толкова голям, / че в него има място за всички“. Но стихосбирката на Антония Атанасова е място за тези, които разпознават истинската поезия и се изумяват от сиянието на чудото в нея“.