Освен че са част от литературната история на ранното християнство, апокрифните текстове представляват любопитно и интригуващо четиво и за съвременния читател. По повод откритието си, чието първо издание през 1904 г. е в 155 екземпляра, изследователят на античната литература, шотландецът Кенет Съливан Гутри пише: “... нека читателят, комуто поученията на блажената Мария за прераждането могат да се сторят странни, поразмисли над факта, че то присъства в по-добре запазените книги на Новия завет като всеобщоразпространена вяра в Палестина по времето на Исус”.

Учениците на Исус се събират около Мария в сетния й час с надеждата, че ще чуят нещо повече за Учителя си от времето, когато е бил при нея. Мария отговаря на въпросите им и проследява неговите и своите превъплъщения на Земята, които винаги са съвпадали по време; разказва им как постепенно се е приближавала до висшата си същност, докато отново стане едно с нея.