"Мравките пият вода е много популярна фраза сред морските хора. Използва се, за да обозначи колко тихо и спокойно е морето. Толкова, че една мравка да успее да се приближи до ленивите му вълни и да пие. Мравките, естествено, не пият солена вода. Това е словесна игра.

Морето и морските хора са част от героите в тези разкази. Това съвсем не пречи който и да е читател да се „потопи“ в атмосферата на Бургас и да се почувства като у дома си. Персонажите са разнообразни: бармани, бивши моряци, учители, тийнейджьри и възрастни хора, носещи с достойнство годините си. Някои са с деменция. Има също лекари, художници... или, както каза един приятел критик - всякакви цветни чешити. Повечето остават неразгадани докрай като професия, защото това не е необходимо за парченцето от пъзела на техния живот, което сме взели в ръка и на което търсим място в огромната рамка на света и времето.

В разказите не липсва и заигравка с магическия реализъм, защото закъде е един текст, ако му липсва тайнство и магия."
Живка Иванова

"Без да съди, без излишни метафори, с едно опрощаващо разбиране към героите си, по-голямата част от които обитават Бургас и неговите реалии, с пряко назоваване на реално съществуващи топоси, авторката „свидетелства“ по ненатрапчив начин и за времето, в което живеят. Тези разкази са опит да се спасят от забрава образи, съдби, истории, ситуации и времена, в които не можем да влезем вече. И всеки читател със сигурност би открил в тях поне едно парченце, което да влезе в диалог със собствения му житейски пъзел."
Аксиния Михайлова