Моят приятел Хун Дзъчън донесе книгата си Беседи за корените на мъдростта и ме помоли да напиша няколко думи към нея. Отначало нямах желание да я чета. Но когато ми се удаде да се отърся от суетните грижи, аз я взех в ръце и разбрах, че тя сочи право към съкровената тайна на живота и открива най-дълбоките тайнства на човека. Думите в нея не са от тези празнословия, които влитат в ухото, за да излетят веднага от езика. За света подобни са те на целителни иглоубождания/ заставят хората да се пробудят от съня си. - /Ю Кундзян (XVII в.)/

Още с появата си в началото на XVII в. сборникът с афоризми на Хун Дзъчън Цайгьнтан има голям успех и през следващите столетия е многократно преиздаван както като отделна книга, така и в състава на различни сборници с мъдрости, т. нар. „книги на доброто" (шан шу). Той се радва на огромна популярност и в съседна Япония (под името Сайконтан), където и през XX в. е преиздаван повече от десет пъти. Написани в новия тогава жанр циниен („чисти изречения"), афоризми-те на Хун Дзъчън синтезират в себе си мъдростта на три велики традиции - даоизма, конфуцианството и чан-будизма, до която и днес милиарди хора продължават да се допитват, да намират опора и решения в различни житейски ситуации.