Приковаваща вниманието с изключителния си хуманизъм е новата стихосбирка на утвърдения палестински поет, писател и преводач Хайри Хамдан.

Той е създал една високо хуманна поезия, която многократно надхвърля всичко познато досега, написано върху темата за войната, геноцида, насилствената емиграция, самотата, алиенацията и бездуховността.

Освен високи художествени и етични стойности, поетичната книга на Хайри Хамдан демонстрира и рядка смелост. Авторът е преплел много умело и убедително травмите на личната си история с греховността на времето, двата поетични разказа вървят като добре изградена фабула паралелно и едновременно, за да изплетат дълбоко хуманна картина на света такъв, какъвто някога е бил или такъв, какъвто би могъл да бъде – без войните в Близкия Изток и Украйна, без геноцида в Газа, без колективно и индивидуално насилие над личността, без ожесточено отмъщение спрямо призраците на миналото.

Патриция Николова

Поезията е възможна не въпреки болката, а чрез нея. Парадоксално, болката идва не от смъртта, а от живота – „осъден на живот“ – , от непосилната екзистенциална тежест да живееш там, където други са изчезнали, да носиш живота като бреме, не като привилегия…