Съставни части

Анотация

Стиховете на Иглика Дионисиева са не само сетивни, но и умни, тя чувства като поетеса, но мисли като поет. Вижда силата и същината на поезията като парадокс, като необичайна изия, като изненадваща метафора. И това й отива - поведението на вдъхновенето й е повече от естествено дори когато вместо чувства Иглика ни споделя размисли.
Не знам от кои небесни извори е пила жива вода, но книгата й е готина, с изчистена модерност и с овладян, но подкупващ лиризъм. И най-важното - у читателя, след като препрочете тази сбирка, се появява желанието лично да се запознае с автора. И да поиска автограф. (Румен Леонидов)