"...застоявам се пред витрина с неугледни, почернели от времето и ерозията плочки от печена глина. По тях като щанцовани се разпознават хоризонтални, вертикални и диагонални линии, сходни на компютърен код - клинообразно писмо, най-древната писменост на света. Кой знае, може би глинената плочка, пред която съм застанал, разказва древната версия на мита за Прометей? За огъня, който героят от гръцката легенда откраднал от боговете за доброто на човечеството? Не тези неща ме интересуват сега, а камъните МЕ - желаните от Зу, синът на боговете, плочки на съдбата…"