В "артистичното творчество"човек се разкрива повече от всякога като "Божие подобие",и осъществява тази задача преди всичко моделирайки прекрасната "материя"на собствената си човечност,а после упражнявайки творческо господство над света,който го заобикаля.Божественият артист,с нежна благосклонност,предава една искра от своята трансцедентна мъдрост на човека-артист,призовавайки го да сподели неговата съзидателна мощ.Това естествено е едно участие,което оставя недокосната безкрайната дистанция между Създателя и творението,както подчертава Кардинал Николо Кузано:"Съзидателното изкуство,което душата има щастието да приютява,не се идентифицира с онова изкуство по естество,което е Бог,но е само негова комуникация и участие"..