Джон Флавъл е роден през 1628 г., син на пастир, който умира в затвора заради своя християнски неконформизъм. След като завършва Университета в Оксфорд, през 1656 г. той е поканен да стане пастир на църква в Дартмут, Девъншър, където прекарва по-голяма част от живота си. Макар че Законът за единството от 1662 г. обявява неговото публично служение за незаконно, той продължава посветено и ревностно да проповядва и пише в условията на гонение.

Флавъл притежава забележителната способност да пише и за сърцето, и за ума. Популярността на творбите му се дължи в известна степен на неговия откровен и убедителен език. Той умира през 1691 г.
Трактатът на Флавъл, озаглавен “Божественото водителство или Тайната на Божия Промисъл”, е издаден през 1677 г.