Раждането на човека и неговото израстване, формиране и утвърждаване, неговите житейски интереси, цели, дейност и, накрая, неговото стареене и умиране определят в най-общи черти емпиричната съдба на човека. Но в светлината на божественото Откровение и светоотеческата богословска традиция зад тази емпирична съдба прозира метафизичната съдба на човека, неговата причастност към вечния живот и бъдещото му възкресение в преобразено и прославено тяло.