Първата Библия на български език е отпечатана през 1871 г. в печатницата на А. Х. Бояджиян в Цариград. Използван е преводът на Константин Фотинов, Христодул Сичан-Николов и Петко Славейков. Преводът се появява като резултат на колосален книжовен труд, продължил в продължение на повече от 33 години. Невероятно точният подбор на подходящи изразни средства от българския език, които да съответстват на оригиналния текст, прави тази Библия уникална и желана за ползване дори до наши дни. Тя е позната още под името Цариградското издание или като Библията на Славейков.
Но само 40 години след нейното издаване, тя вече се четяла трудно, поради бързото развитие на родния ни език във възкресената през 1878 г. българска държава. Наложило се библейският текст да бъде приведен в съответствие с правописа от началото на 20 век и през 1913 г. се появило осъвременено издание на първия български превод на Библията. В него с голяма вещина са заменени отпадналите от употреба букви и съответните съдържащи ги думи по такъв начин, че смисълът останал непроменен. Същевременно е запазен оригиналният синтаксис на текста от 1871 г.

Днес, в началото на 21 век, отново срещаме трудности от езиково естество в ползването на осъвременената в езиково отношение Библия от 1913 г. И отново, както преди, днес стои въпросът за осъвременяване правописа на библейския текст, без да се загуби автентичността на превода.
Ето защо в настоящото издание е представен оригиналният текст на Новия Завет от 1913 г., но само са заменени излезлите от употреба букви. За улеснение на прочита са приложени обяснения относно остарелите думи и някои специфични библейски термини. Необходимо е също да си припомним, че думите в курсив, както в повечето библейски преводи, не са част от оригиналния текст, а служат само за пояснение.Тези думи са запазени такива, каквито са били в текста на първото българско издание на Библията.