Канонът за Кирил и Методий е един от основните извори за живота и делото на солунските братя. Той е открит и въведен в научно обръщение от А. В. Горски, който го печата за първи път в известния Погодинов сборник по препис от XII в. от сбирката на Московската синодална библиотека (Син. 165). Това произведение е един от най-малко проучваните славянски извори за Кирил и Методий, тъй като досега този препис беше единственият, познат на науката.