Какви основания би имала една оптимистична теория на българския народ сега, във времето на постмодернизма? Какви проблеми трябва да разреши авторът, който се хване да проучи архитиповете, обсебили нашите души през изтеклото хилядолетие? Докъде може да стигне изследвачът, който еднакво ревностно залага както на историческите факти и на откритията, направени от етнолози, психолози и психоаналитици, така и на артистичността като задължителен метод на художественото познание, и на озарението като единствената възможност да се надзърне там, където понякога не ни допуска школуваният разум?
Отговорите могат да се намерят в интелектуалното приключение, в което въвлича тази книга. Тя е написана така, че да е разбираема и забавна за всекиго, но определено дава много повече на по-начетените.