Авторът разглежда как древнотракийската митология е проникнала в българския фолклор - единствената област, където откриваме сигурни следи от духовното присъствие на траките. Убедително е защитена тезата, че тракийският етнос не е изчезнал безследно, а е оставил отпечатък в нашите народни пролетни обичаи и обреди, като специално внимание е отделено на празника Гергьовден. Посочени са и древнотракийските черти в образа на героя конник в българските народни песни за св. Георги и Крали Марко. В труда са очертани някои характерни особености на духовната ни култура, свързани с наследството от древните траки, и така в голяма степен се обосновава правото ни да се смятаме за преки наследници на една от най-древните човешки култури.