Песните на моя народ!
Отдалеч идат те - по древни и неравни пътища, през исторически превратности, през кървищата на люта бран и през браздите на хлебороден мир...
От хайдушките сборища идат те и от празничните мегдани, от момински герджик седенки и от овчарски пладнища, от буйни трапези и от дълги чакъми, от тъмни зандани и от пъстри сватби, от чешми и кладенци, от годежи и кръщенки...

Песните на моя народ!
В тях полъхват ветровете на Мизия, полюшват се житните талази на Тракия и Добруджа, ромонят бистроструйните ручеи на Пирин и Рила, прииждат водите на Дунав, Марица и Тунджа, въздига се снагата на древния Балкан, съзират се заоблените очертания на легендарната Родопа, на Странджа баир и Бакаджика...
В тях са цветята и тревите, птиците и водите на българската земя. В тях са езикът, преданията, възгледите на българина, българският характер, цялата душа на народа ни...

Песните на моя народ!
Те са слънце в години на непрогледна тъма, надежда са в мигове на изпитания, пътеки - за безпътните, спътник и другар - за самотните, звезда-ясногрейница са те, утеха и упование, изповед и заклинание, радост и страдание. Те са въздухът, който диша българинът, земята, по която стъпва, небето, към което вдига взор...

Песните на моя народ!
Те извират от бисерното гърло на момата с най-лека ръка и най-весела снага, техните звуци се стичат от медения кавал на овчаря с най-ваклите овце и най-виторогите овни, в тяхната реч и в тяхната музика злочести невести проплакват над злата си участ, лазарки и коледари разнасят животворен благослов, влюбени се вричат във вярност или жалят един за друг, разделени от билки разделни, юнак с девет люти рани моли сокол-юнашка птица - да занесе в неговия дом вестта за гибелта му.

Песните на моя народ!
Вселена са те - без начало и без край - н когото омаят, омайват го завинаги! Борислав Геронтиев