В тази книга ругателите и хвалителите ни са единодушни в едно, че на Балканите живее необикновен и непобедим народ.
Но непобедимите и избрани народи имат и вечни врагове. Би могло да се добави и безнравствени!
Защото воюва ли се със случаен народ така, както се воюва с българския?
И може ли за незначителен народ да бъде организирана такава комплексна разруха отвътре и отвън?
За подобно поведение към народа ни е нужна омраза, трупана хилядолетия! За да са стигнали враговете ни дотам, или твърде сериозно са изтървали нервите си, или са получили от българите някаква оглушителна плесница.
След такава велика враждебност не е ли време да запитаме себе си: А научихте ли се да се радвате на пречките? Тази мъдрост Н. Рьорих направи достояние на човечеството от изначалните ни хималайски земи, там, където все още светят въглените на нашата неписана история.
Напоследък безотговорно и упорито се твърди, че е настъпил краят на историята, но или този край се отлага, или историята вече няма да се прави по граничните бразди, защото фронтовете днес минават през всеки конкретен човек, който става войник, и главнокомандващ, и държава, и народопазител едновременно.
Това са нови изпитания за арийската ни нагласа. При тях всеки, който предаде себе си, предава своя народ. И всеки, който предаде народ предава и себе си!