Монографията „Културната политика на българската държава (1885-1908)" проследява съдържанието, тенденциите и механизмите на културната стратегия в началните десетилетия на модерната ни държавност. Аргументирана е тезата за еволюционното развитие и постиженията на националното образование и на културните институции. Откроена е ролята на гражданското общество, културните и политическите елити с техните лидери в реализирането на идеи и практики, утвърждаващи България в европейското пространство на синора на ХIХ-ХХ в.