Монографията представлява първи опит в историческата наука да се разгледа цялостно зараждането и развитието на средновековната българска дипломация. Тя се изследва като своеобразна система, включваща целите и принципите, върху които се е изграждала външната политика на средновековна България, формите и методите за водене на дипломатическата дейност, аргументите използвани в преговорите силови, религиозни, исторически, правни, морално-етични, етнически, лъжата в дипломацията и т.н., институциите, в чиито компетенции е влизало организирането на преговори и сключването на договори, дипломатическия церемониал /подаръци, прием на посланици/ и т.н.
Книгата представлява интерес, както за историци и специалисти по международни отношения, така и за по-широк кръг читатели, които биха искали да се запознаят по-отблизо с победите и пораженията на средновековната българска дипломация.