Появата, дейността и постиженията на българската емиграция в Новия свят /особено в САЩ, Канада и Австралия/ са сред най-значимите, но сравнително слабо проучени проблеми от историята на нашия народ през последното столетие.
Специалистите са единодушни, че формирането на българската диаспора в задокеанските държави минава през три главни периода. Първият обхваща времето от Освобождението до 1903 година. Той е свързан със съдбата на онези българи, които тогава се установяват предимно в САЩ. Техният интерес към великата североамериканска република е провокирал от серия конкретни причини: дейността на протестантските мисионери през епохата на Възраждането, хуманизма демонстриран от американците, живеещи на Балканите след погрома на Априлското въстание през 1876 година, потребностите на България от специалисти с висше образование при наличието на младежи, завършили Роберт колеж в Цариград и особено от невиждания цивилизационен скок, извършен от Съединените щати през последната четвърт на XIX век.