Франьо Рачки, първи председател на Югославянската академия (Загреб), голям хърватски учен, духовник и политик, написва своята „История на България" в началото на 60-те години на 19 в. Така тя се вмества между творбите на романтичната историография (втората половина на 18 в. - началото, на 19 в.) посветени на българското средновековно минало, и прочутата „История на българите" на К. Иречек (1876). В нея се проследяват историята на българите и на българските земи под византийска власт (1018-1186) и историята на второто българско царство (1186-1396). Написана въз основа на достъпните тогава извори и изследвания, тя и днес представлява увлекателен и обективен очерк върху българското Средновековие.
Ръкописът остава повече от сто години в Хърватския държавен архив (Загреб) и сега се публикува за първи път - фототипно, придружен с превод на български и обстоен коментар.