Историята на Китай наброява около седем хилядолетия, започвайки от епохата на разбития неолит. Историята на древнокитайската цивилизация обхваща почти една трета от този дълъг период от време. Нейното начало се отнася към границата на 3 - 2 хилядолетия пр. Хр. За неин край се смята упадъкът на империята Хан (220 г. сл. Хр.).

Далече на изток от древните цибилизации на Египет, Месопотамия и Индия през 2 хилядолетие пр. Хр. на територията на Северен Китай се образува робовладелско общество, а след това къзниква и държава. Тя полага основите на историческото и културно развитие на китайската цивилизация и оказва дълбоко влияние върху еволюцията на цяла Източна Азия. Епохата на древността в китай се характеризира с бурно развитие на земеделието и техническо усъвършенстване на занаятите, с натрупване на научни познания за заобикалящия свят и създаването на множество изобретения с огромно значение за бъдещето на човечеството. Древните китайци създават невероятно богата писмена традиция, благодарение на която историческите събития от онези древни времена са достояние на съвременното човечество.