И така аз започнах да се движа навсякъде, като минавах и отсам Вардара, в Ку-кушко, Дойранско, Мале-шевско, Струмишко. По едно време аз трябваше да обикалям и други околии. Появеше ли се някъде раздор, или пък не върви ли добре района, Делчев веднага ми предписваше да отида там. Стегна ли този район, изпращаха ме в друг район, като района предавах другиму. Разправях се само с неприятности. Като че ли се намирах изправен пред една гора, през която не минава път, та аз със секира в ръце трябваше да преправям път сред тази гора. Наскоро подир това вече излязоха чети - за всеки район чета. Та ние бяхме първата чета. И аз тук отида, там отскоча, къде с добро, къде с нож, по едно време се стреснаха. Стресни, внуши и владей! Докато партизанлъка владее началото - цепи и владей, при нас напротив се изхождаше от началото: стресни, внуши и групирай!
Така е, докато не стреснеш това население, няма то да дойде да му пълниш главата.
/Андон Кьосето/