зточният въпрос е основният компонент от цялата външнополитическа стратегия на Бисмарк. Отношението на Бисмарковата дипломация към Източния въпрос и всичките негови действия са подчинени изцяло на политиката на обединяване на Германия и нейната консолидация като велика сила в Европа. По своите обективни резултати германската политика във връзка с Източния въпрос оказва до известна степен благоприятно въздействие върху развръзката на българската освободителна борба. Тъй като Бисмарковата дипломация действа против запазване целостта на Турската империя и помага на Русия в нейната борба срещу Портата, тя се превръща в благоприятен външен фактор за българската революция. Затова не е случаен фактът, че вестта за Априлското въстание предизвиква радост в Берлин, а неговото жестоко потушаване дава повод на "железния канцлер" да присъедини своя глас към възмутеното европейско обществено мнение в защита на българите.

В книгата ще намерите:

КОНЦЕПЦИЯТА НА БИСМАРК ПО ИЗТОЧНИЯ ВЪПРОС. ФОРМИРАНЕ И ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ

Идейни предпоставки. Отношение на пруско-германската общественост към Османската империя и Източния въпрос до 1871 г.

Източният въпрос във външнополитическата стратегия на Бисмарк. Основни положения и принципи

ПОЛИТИКАТА НА ПРУСИЯ ПО ИЗТОЧНИЯ ВЪПРОС И ВОЙНАТА ЗА ОБЕДИНЕНИЕ НА ГЕРМАНИЯ (1856-1871)

Политиката на Прусия по Източния въпрос до назначаването на Бисмарк за министър-председател през 1862 г.

Ролята на Източния въпрос за дипломатическо осигуряване на войните срещу Дания и Австрия (1863—1868)

Източният въпрос в светлината на Френско-пруската война (1869—1871) /180

РОЛЯТА НА БИСМРКОВАТА ДИПЛОМАЦИЯ В ИЗТОЧНАТА КРИЗА (1875-1878)

Източният въпрос през призмата на френско-германския конфликт

Приносът на Бисмарковата дипломация за разпалването на Източната криза

Отношението на германското правителство към Руско-турската война

Участието на Бисмарк в мирните преговори от края на войната до Берлинския конгрес