Миналото не изчезва, а продължава да живее в натрупания от човече-
ството опит. Обобщаването и обработването на този опит е първостепен-
на задача на историята.
„Historia est magistra vitae" („Историята е учителка на живота") - са
-казвали древните. И наистина, хората винаги, особено в преломните пери-
оди от развитието на човечеството, в гигантската лаборатория на световния социален опит са се опитвали да намерят отговор на парещите въпроси на своето време. Чрез примери от историята хората се възпитават в уважение към вечните непреходни човешки ценности - мир, доброта, справедливост, свобода, равенство, красота.
Видният руски историк, професор в Московския университет Василий Осипович Ключевски остроумно отбелязва в своя дневник, че макар хората да казват, че историята никого и на нищо не е научила, животът все пак отмъщава на този, който не познава историята. Знаменитият учен, великолепният лектор и майстор на афоризми пише: „Цветята не са виновни, че слепият не ги вижда. Историята учи дори тези, които не се учат от нея - тя им дава урок за тяхното невежество и пренебрежение." Иска ни се да припомним още един афоризъм: „Лъжата при тълкуването на миналото води до провали в настоящето и подготвя катастрофа в бъдещето."
Историята е една от най-важните форми на човешкото самосъзнание.
Противостоящите си политически сили се стремят да се възползват от
опита на историята. Те обосновават действията си, като се позовават на
историята. Затова при тълкуването на едни или други исторически съби-
тия се забелязва непрекъсната борба на различни идеи и мнения.
Интересът на хората към резултатите от изучаването на миналото им
дава известни основания за скептично отношение към историята като към
наука, оценяваща обективно събитията и законите на историческото раз-
витие. Често могат да се чуят думи, че историята се използва за оправда-
ване на целите на политическата борба, че всяко поколение, всяка партия
пренаписва историята наново, че тя е „политика, обърната към миналото" Изказва се и становището, че миналото може да се опознае обектив-
но, само ако се изолираме от съвременността. Скептиците твърдят, че във
века на научно-техническата революция историята ще стане наука само
когато възприеме методите и математическата точност на естествените
науки. Накрая, като аргумент за несъстоятелността на историята като на-
ука се привежда тезата за невъзможността да се реконструира безвъзвратно
изчезналото минало заради непредставителността на запазените данни за
реално протеклите събития.

И все пак въпреки плурализма както в отговорите на глобалните въпро-
си, свързани с развитието на човечеството, така и при интерпретацията на
отделните факти, съществува обективна истина. Не да обвинява, а да изу-
чава миналото, да го обяснява - това е задачата на научното познание.
Търсенето на истината в историята, в историческото познание е сложен,
трудоемък и интересен процес, изискващ както разбиране на особености-
те на това познание, така и известно професионално майсторство.

Историкът не може да пише без гняв и пристрастие, но той няма право
да лъже, да изопачава и да премълчава истината. Търсенето и утвържда-
ването на истината във всички времена са били главна цел на науката.
Представлявайки социална памет на човечеството, съкровищница на не-
говия социален опит, историята предава този опит от едно поколение на
друго. А чрез осмислянето му го прави достояние на съвременността.
Въпреки мненията на скептиците ролята на историческата наука в живота
на хората нараства. Историците изучават миналото не за да избягат от
настоящето. Историята служи на съвременността, като обяснява днешния
ден и като дава материал за прогнозиране на бъдещето.
Историческата наука се опитва да даде цялостно виждане за истори-
ческия процес, което да обхваща всички негови характеристики. По това
тя не се различава от другите науки. Както и при другите науки, в истори-
ята се натрупват и откриват нови факти, усъвършенстват се теорията с
оглед развитието на другите отрасли на познанието (културологията, ис-
торическата психология, социологията и др.), методите за обработка и
анализ на изворите (например прилагането на математически методи).
Много от фактите, събитията, явленията от нашата история в процеса на
откриването на нови извори, на разширяването на нашия кръгозор, на усъ-
вършенстването на теоретическото познание днес се оценяват по-различ-
но, отколкото преди пет или десет години. Всичко това са свидетелства,
че историята се пренаписва не само поради изменения в политическата
конюнктура, но и като отговор на разширяването на палитрата на нашето
познание за миналото.
Не може да се създава нов свят без оглед на миналото - това е било
известно на хората във всички епохи. Всестранното научно изследване на
материалната и духовната култура на миналото ни прави по-богати и по-умни, по-щедри и проницателни в мислите и делата, в плановете ни и в
изпълнението им. Всичко това свидетелства в полза на факта, че познава-
нето на историята позволява по-ясно да се разбере съвременността, но и
съвременността, на свой ред, поставя задачата за максимално точно науч-
но осмисляне на миналото, което има не само нравствена, но и практичес-
ка стойност.
Великият руски учен-енциклопедист Михаил Василиевич Ломоносов
пише, че историята „дава на владетелите примери за управление, на пода-
ниците - за подчинение, на воините - за мъжество, на съдиите - за пра-
восъдие, на младите - за разума на старите, на старите - особена увереност
при даването на съвети, всекиму - незлобливо веселие, свързано с неизме-
рима полза". Говорейки за ролята на историята в живота на хората, „пито-
мецът от гнездото на Петър I" Василий Никитич Татишчев пише: „Може
накратко да се каже, че нито един човек, нито една машина, занаят, наука,
нито пък което и да било правителство, дори един единствен човек без по-
знаването й не може да бъде съвършен, мъдър и полезен."