Вторият том от "Извори за Тракия и траките" продължава поредицата на Института по тракология при БАН, в която ще се публикуват всички гръцки и латински писмени сведения. Издирването им е предмет на цялостна програма, изработена и осъществявана от проблемната група по изворознание към института, със съдействието на сътрудници от Катедрата по класическа филология към факултета Класически и нови филологии и "Център за древни езици и култури" при СУ "Св.Климент Охридски".
Тя има за цел да обхване всички достигнали до нас произведения на античните автори, запазените фрагменти и античните коментари към тях. Подборът на изворовия материал е съобразен с необходимостта да бъдат предоставени всички сведения, които могат да бъдат използвани при възстановяването на историята на Тракия и траките и на техните контакти с други етно-културни общности. В него се включват и данни за създаването на сложната тракийска култура, както и тези за тракийските елементи в античната култура на Източното Средиземноморие. Поради това предложените текстове се отнасят не само към Европейска Тракия, но и до цялата палеобалканска област, както и към райони, където тракийското присъствие е сигурно установено.
Особено внимание е отделено на преките и косвени сведения за т.н. трако-пелазгийска култура в Средиземноморския басейн и преди всичко на митологичните текстове в различните им сюжетни и многопластови варианти. За това в тома са включени всички данни за религиозния живот в този район, които по един или друг начин могат да се свържат с тракийската религия и нейния произход. Такива например са сведенията за фригийската Рея, за планината Ида и описаните там култове и култови практики, за култовете и религията на островите Тасос, Самотраки, Лемнос и други през ранната епоха на тракийското присъствие там. Изворовият материал за хипербореите смятаме за част от тракийската проблематика и за това и той намира място в поредицата, както и в нейния втори том.
Сведенията за елинските градове и колонии на тракийска територия, по Беломорското крайбрежие, Понта и Пропонтида, както и в Мала Азия, са включени изцяло. Само в редки случаи, когато в текстовете не е засегнато тракийското население, в или около града, те са оставени на страна.
Изворите, свързани с македоните и македонската история са подбрани само във връзките им с Тракия, но във всички случаи са дадени всички сведения до нашествието на Филип II и Александър III. Изворите за скитската история са подбрани само когато са необходими за изясняването на проблемите на контактите със степно - черноморската зона.
Сведенията за Орфей и орфизма, в които Тракия и траки не се споменават изрично, не са дадени в тома - изворовият материал по тази проблематика е много сложен. По решение на редакционната колегия на тома най-добре е да се създаде отделен том към поредицата, където да влезат вече всички сведения, свързани с орфизма
Ако в някой схолион е цитиран отделен автор, той ще стои към неговите фрагменти, а не към сведението към което се отнася. Поради това във втория том са въведени много схо-лии към автори от първия, които умишлено не са дадени там. В случаите, при които един фрагмент вече се съдържа в том първи, тук той е само посочен, но не се привежда текстово.
Томът обхваща авторите от края на пети до края на трети в. пр. Р. Хр. За по-голяма пригледност откъсите са подредени по жанрове, школи и литературни дялове. Ораторите от атическата школа, чието творчество се вписва във времето, което е обхванато в тома, ще бъдат представени в следващия, за да се улесни отпечатването и обработването на книжното тяло. Същото се отнася за фрагментите на историци, митографи и географи.