Възможно ли е да бъдат мислени по някакъв общ начин западноевропейският пазар, социалното конституиране на електричеството, политическите „дефекти" на модерната свобода и отговорността на гражданския избор? В този многопластов социокултурен контекст първият том на този университетски курс поставя въпроса за смисъла на социологията, за нейната легитимност като наука и интелектуално присъствие в публичния живот, за същностната й обвързаност с модерността. Една многообразна и проблематична социология — предизвикателство пред мислещия човек заради екзистенциалните дилеми на модерния начин на живот, при който свободата и демокрацията не са даденост, а непрекъснато възпроизвеждаща се практическа кауза.
Ако първият том показва същностната историчност на социологията, а вторият представя многопарадигмалната традиция на историческата социология с подчертано внимание към уникалните български постижения в тази научна дисциплина, третият том доказва еврис-тиката на социологическия подход за осмислянето на западноевропейския феодализъм като човешки свят, в който и носещите структури, и механизмите на социална регулация, и смисловите хоризонти са били радикално немодерни. Защото, щом социологията е фундаментално свързана с културната констелация на Модерността, то трябва да се отговори на въпроса би ли могла по принцип социологията да прониква в други светове — как и с какви граници на валидност.