"Отстояването на класическото понятие за еманципация в своите много варианти е довело до развитието на несъвместими логически твърдения. Това обаче не би трябвало да ни води към лесното изоставяне на логиката на еманципация. Напротив, именно като играем в системата на логическите несъвместимости на последната, ние можем да отворим пътя към нови освобождаващи дискурси, които вече не са препречени от антиномиите и задънените улици, към които водеше класическото понятие за еманципация.
Съвременните социални борби изкарват на преден план това противоречиво движение, което еманципаторният дискурс и на религиозните, и на модерните секуларизирани есхатологии, е скрил и изтласкал. Днес се примиряваме с нашата собствена крайност и с политическите възможности, които тя открива. Това е точката, от която потенциалните освободителни дискурси на нашата постмодерна епоха трябва да започнат. Може би можем да кажем, че днес ние се намираме в края на еманципацията и в началото на свободата."
Ернесто Лаклау